Какво да кажем, какво да направим, за да помогнем на някого, чийто живот се сгромолясва изведнъж като замък от карти?
Как да облекчим някой с вътрешен ад /болест, раздяла, траур.../?
Как да му подадем ръка, да намерим точните думи и жестове, които помагат?
Общо взето, ние се чувстваме безпомощни пред нещастието на другите, защото то ни дестабилизира и разстройва и нас самите.
Когато внезапно животът ни нанесе удар, мълчаливото присъствие е най-добрата първа стъпка: не е нужно да се говори, достатъчен е един жест на обич,едно приятелско рамо, една ръка, докосваща другата, въобще някакъв мълчалив жест на утеха.
От първостепенно значение е да се зачитат нуждите на скърбящия: не всички изпитват нужда да изплачат мъката си, самото ви присъствие може да е облекчение.Най-важно е да не сте в червения списък на липсващите, които се появяват по-късно като казват “не знаех какво да кажа, нито какво да направя”. Думите отминават, мъката намалява, но скръбта остава. А сега какво да кажем?
Не трябва да се забравя, че при едно мъчително изпитание, не бива да се натрапваме, другият трябва да измине пътя, той трябва да направи първата крачка към споделянето на мъката, да я излее и да усети необходимост от внимателно изслушване.
Да помогнем, означава да изслушаме скърбящият да изрази чувствата си, без да съдим или прекъсваме по неуместен начин. И преди всичко, бъдете внимателни и не се опитвайте да изтъквате себе си, за да удовлетворите своето его /И аз преживях това, но поне направих нещо/.
В заключение, да помогнете означава да покажете, че сте готови мълчаливо да изслушате скърбящия, с жест на внимание или приятелски поглед. Скърбящите хора често предизвикват страх у другите и затова сме склонни да ги избягваме – постарайте се да не го направите и вие.